Днес си спомняме за Джеймс Баучер (1850) – човека, който в най-трудните моменти за България застана на нейна страна, когато Европа не искаше да я чуе.
Като кореспондент на „Таймс“ за Балканите той не пишеше от разстояние, а живееше сред хората. Установи се в София, обикаляше страната, говореше с политици, офицери, селяни и бежанци. Видя България отвътре – не през телеграфа, а през човешките съдби. И когато пишеше, думите му тежаха.
Баучер защитаваше българската кауза след Берлинския договор, когато страната ни беше обкръжена от врагове и без силни съюзници.
Той обясняваше на Европа защо българите в Македония се борят, защо националното обединение не е агресия, а стремеж към справедливост. Заради това си навлече омразата на цели правителства и едва не загуби работата си.
Участваше задкулисно в голямата политика – посредничеше за Балканския съюз през 1912 г., а след Междусъюзническата война открито нарече Букурещкия мир несправедлив. След Първата световна война той беше сред малкото гласове в Европа, които осъдиха Ньойския договор и защитиха съдбата на българските бежанци.
Баучер не беше безкритичен – когато смяташе, че българските управници грешат, го казваше ясно. Но никога не предаде убеждението си, че България заслужава честно отношение.
🇧🇬Толкова силно обикна тази страна, че пожела да бъде погребан тук – край Рилския манастир. И България го прие завинаги.
Чужденец по рождение, българин по съвест.
