Базиликата „Санта Мария дели Анджели е деи Мартири“ (Santa Maria degli Angeli e dei Martiri) е католическа титулярна малка базилика в Рим, изградена в руините на огромните Терми на император Диоклециан.
Тя се намира на днешния Piazza della Repubblica и е едно от най-необикновените места в Рим, защото съчетава на едно място архитектурата на Древния Рим, творчеството на Микеланджело, бароковото изкуство, историята на картузианския орден и една от най-интересните астрономически линии в света.
За разлика от много римски църкви, които са изградени върху антични основи, тази базилика буквално е вградена в самите руини на древните терми.
От термите на Диоклециан до християнска базилика
Историята на мястото започва в края на III век.
Около 297 г. император Максимиан възлага изграждането на огромен комплекс от обществени бани, посветен на император Диоклециан.
Термите са завършени около 306 г.
Те били едни от най-грандиозните в целия античен Рим и могли да приемат огромен брой посетители.
За строителството били използвани материали, доставяни от различни краища на Римската империя.
Огромни гранитни монолити били доставяни от Египет, дървесина за конструкциите и покривите и различни декоративни материали били транспортирани от далечни провинции.
Стените били украсени с мозайки, а сводовете и залите впечатлявали със своите размери.
Според традицията в изграждането на термите участвали и християнски роби.
Как термите се превръщат в руини?
Термите функционирали до 537 г., когато по време на обсадата на Рим готите разрушили акведукта Aqua Marcia, който снабдявал комплекса с вода.
Без водоснабдяване огромният бански комплекс постепенно загубил предназначението си.
С течение на вековете сградите започнали да се рушат.
Много от ценните материали били изваждани от руините и използвани повторно при строителството на други сгради в Рим.
Въпреки това огромните сводове, стени и части от залите на термите оцелели.
И именно върху тези останки векове по-късно щяла да бъде изградена базиликата.
Микеланджело превръща руините в църква
През XVI век възникнала идеята част от руините на термите да бъдат превърнати в християнски храм.
Задачата била поверена на един от най-великите художници и архитекти в историята – Микеланджело Буонароти.
Работата започнала около 1563 г.
Микеланджело използвал съществуващите антични конструкции, вместо да ги разрушавa.
Той създал архитектурно пространство, което следвало основната структура на древните терми.
Така се получило нещо изключително рядко – християнска църква, която не просто стои върху антична сграда, а буквално използва нейните огромни зали, сводове и стени.
Микеланджело работил по проекта до смъртта си през 1564 г.
След това работата била продължена от неговия ученик Джакопо дел Дука.
Защо църквата няма традиционна фасада?
Една от най-интересните особености на базиликата е, че тя практически няма традиционна фасада.
Това е така, защото входът е оформен в една от древните полукръгли ниши – екседри – на термите.
Отвън човек може дори да не предположи, че зад огромната тухлена стена се крие великолепна църква.
Именно това придава на Санта Мария дели Анджели особен характер.
Вместо да демонстрира ново строителство, храмът сякаш позволява на Древен Рим да продължи да съществува в него.
Църквата на ангелите и мъчениците
През 1561 г. папа Пий IV нарежда храмът да бъде посветен на:
„Пресветата Дева и всички ангели и мъченици“
На латински:
Beatissimae Virgini et omnium Angelorum et Martyrum.
Зад посвещението стои история, свързана с един сицилиански монах – Антонио дел Дука.
Според разказа през 1541 г. той преживял мистично видение сред руините на термите и започнал да настоява пред папските власти за създаването на храм, посветен на ангелите.
В крайна сметка неговата идея била реализирана.
Връзката със Свети Филип Нери и Карло Боромео
За осъществяването на проекта били ангажирани и две големи фигури от католическата история:
- Свети Филип Нери
- Свети Карло Боромео
Така новата църква постепенно се превърнала във важен религиозен център.
По-късно храмът и прилежащият манастир били предоставени на картузианците.
Те остават тук в продължение на векове.
Картузианският манастир
Картузианските монаси управлявали църквата и манастира от 1581 до 1873 г.
Това е един от най-дългите периоди в историята на комплекса.
Картузианците са известни със своя изключително строг монашески живот, молитва и мълчание.
Днес бившият манастир е превърнат в музей.
Грандиозният интериор
Влизайки в базиликата, човек веднага усеща мащаба на древните терми.
Пространството е огромно, а сводовете напомнят за първоначалното предназначение на сградата.
Микеланджело оформил храма около композиция, наподобяваща гръцки кръст, с особено доминиращ трансепт.
Централното напречно пространство е с ширина около 27 метра.
Дължината на основното пространство достига приблизително 90,8 метра.
За да се съобрази храмът със съвременното за XVI век ниво на улицата, подът бил повдигнат.
Това решение обаче довело до интересен резултат – част от древните римски колони били частично „отрязани“ визуално от новото ниво на пода.
Древните римски колони
Една от най-впечатляващите особености на интериора са огромните мраморни колони.
Те са много по-стари от самата църква.
Смята се, че колоните произхождат или от първоначалните терми, или от друга антична римска сграда.
Така посетителят може буквално да докосне архитектурен елемент, съществувал още в епохата на Римската империя.
Това е едно от нещата, които правят Санта Мария дели Анджели толкова различна от останалите църкви в Рим.
Параклисът на Свети Бруно
В един от параклисите се намира огромна скулптура на Свети Бруно Кьолнски, основателят на картузианския орден.
Творбата е дело на френския скулптор Жан-Антоан Худон и е създадена през 1766 г.
Според преданието папа Климент XIV казал, че скулптурата изглежда толкова жива, че Свети Бруно сякаш би проговорил, ако не беше дал обет за мълчание.
Това е една от най-известните истории, свързани със скулптурата.
Органът на базиликата
Параклисът „Сан Бруно“ съхранява и голям орган, създаден от Бартоломео Форментели от Верона.
Инструментът е изработен по повод юбилея на хилядолетието и е подарен на папа Йоан Павел II от град Рим.
Той допълва музикалната традиция на базиликата.
„Светлина и време“ – часовникът на Слънцето
Един от най-интересните съвременни елементи в базиликата се намира в свода на първото преддверие.
Това е витражният купол „Светлина и време“ (Light and Time) на италианско-американския художник Нарцис Куалиата.
Той е поставен през 2001 г.
Куполът е с диаметър около 5 метра и се намира на приблизително 23 метра над пода.
Но това не е просто художествено произведение.
То функционира като своеобразен слънчев часовник.
Слънчевата светлина, която преминава през него, се отразява върху пода и позволява да бъде наблюдавано движението на Слънцето.
Великият меридиан на Франческо Бианкини
Една от най-необичайните забележителности в базиликата е меридианната линия, създадена в началото на XVIII век.
Тя е дело на италианския астроном, математик, археолог, историк и философ Франческо Бианкини.
Проектът бил възложен от папа Климент XI.
Меридианът бил завършен през 1702 г.
Но защо е бил необходим?
Той имал няколко важни функции.
Първо, папата искал да провери точността на Григорианския календар.
Второ, линията трябвало да помогне за по-точното определяне на датата на Великден.
И трето – Рим искал да притежава собствен меридиан, сравним с прочутия меридиан в базиликата „Сан Петронио“ в Болоня.
Как работи меридианът?
В стената на базиликата е направен малък отвор.
Когато Слънцето достигне определено положение, неговият лъч преминава през отвора и пада върху специално изработената линия на пода.
Тя е дълга около 45 метра и е направена от бронз, вграден в жълто-бял мрамор.
По този начин движението на слънчевия лъч показва различното положение на Слънцето през годината.
При лятното слънцестоене лъчът пада най-близо до стената.
При зимното слънцестоене той достига най-отдалечената точка.
По време на равноденствията лъчът се намира между тези две крайни позиции.
Колкото по-дълга е линията, толкова по-точно могат да се правят измервания.
Защо точно тази църква?
Изборът на мястото не е случаен.
Бианкини имал няколко сериозни причини да избере именно бившите терми.
Първо, сградата вече била естествено ориентирана така, че да получава достатъчно слънчева светлина.
Второ, огромната височина на стените позволявала изграждането на дълга и прецизна меридианна линия.
Трето, древните стени вече били стабилизирани и не се очаквало значително движение на конструкцията.
И четвърто – символичното значение било огромно.
Меридианът превръщал древните езически терми в място, където християнската наука и календар демонстрират своята връзка с античното знание.
Бианкини и звездите
Франческо Бианкини не използвал базиликата само за наблюдение на Слънцето.
Той използвал и специални инструменти, за да наблюдава преминаването на звезди като Арктур и Сириус.
Тези наблюдения му помагали да определя техните координати и да извършва астрономически изчисления.
Така Санта Мария дели Анджели се превърнала не само в място за молитва, но и в своеобразна астрономическа обсерватория.
Меридианът работи и днес
Една от най-впечатляващите особености на проекта е, че меридианната линия не е просто исторически експонат.
Тя е реставрирана през 2002 г., по повод 300-годишнината от създаването ѝ, и продължава да функционира.
Това означава, че посетителят може да види на практика как една научна система от началото на XVIII век използва движението на Слънцето.
Връзката с италианската държава
Между 1870 и 1946 г. Санта Мария дели Анджели е официална държавна църква на Кралство Италия.
Това ѝ придава особено значение в историята на съвременната италианска държава.
И до днес храмът се използва за различни официални церемонии и държавни събития.
В него са погребани и някои известни италиански военни личности.
Сред тях са генерал Армандо Диас и адмирал Паоло Таон ди Ревел, свързани с италианската армия и флота през Първата световна война.
Базиликата се използва и за погребални церемонии на военнослужещи, загинали по време на мисии в чужбина.
Вратите на Игор Миторaй
През 2006 г. базиликата получава нови бронзови врати, създадени от родения в Полша скулптор Игор Миторай.
Той създава и скулптура на Свети Йоан Кръстител за храма.
Така съвременното изкуство се вписва в пространство, което пази повече от 1700 години история.
Галилео Галилей в двора
През 2010 г. в един от дворовете на комплекса е открита бронзова статуя на Галилео Галилей.
Тя е висока около 3 метра и е посветена на великия учен и философ от XVII век.
Проектът е свързан с идеята да се почете ролята на науката и човешкото познание.
Това е особено символично именно тук – в храм, в който се намира един от най-прецизните исторически астрономически инструменти в Рим.
Място, където Древният Рим среща науката и християнството
Санта Мария дели Анджели е едно от онези места в Рим, които трудно могат да бъдат сравнени с друга забележителност.
Тук термите на Диоклециан са превърнати в християнски храм.
Тук Микеланджело използва античните руини и създава ново архитектурно пространство.
Тук векове по-късно Франческо Бианкини изгражда сложна меридианна линия, с която измерва движението на Слънцето.
Тук се срещат археология, архитектура, религия, изкуство и астрономия.
И може би именно това е най-голямото очарование на базиликата.
Санта Мария дели Анджели – скритото съкровище на Рим
Повечето туристи, преминаващи през Piazza della Repubblica, вероятно първоначално дори не предполагат какво се намира зад семплата тухлена фасада на храма.
Но зад нея се крие огромно пространство, създадено първоначално за римските терми на Диоклециан.
Колоните са антични.
Сводовете са свързани с древния Рим.
Архитектурата носи почерка на Микеланджело.
Меридианът разказва историята на науката.
А съвременните произведения показват, че храмът продължава да се развива и днес.
Санта Мария дели Анджели е един от най-добрите примери за това как Рим не унищожава миналото си, а го превръща в част от настоящето.
Тук една езическа баня се превръща в християнска базилика, руините стават изкуство, а древната архитектура продължава да служи на хората почти две хилядолетия по-късно.
И точно затова, ако сте в Рим, тази църква заслужава да бъде включена в маршрута ви – не само заради Микеланджело, а заради невероятната история, която се крие зад една от най-необичайните фасади на Вечния град.
