Една история, пръсната из Вечния град

Рим е град, в който почти всяка улица разказва история. За българина обаче Вечният град има и още едно измерение — тук са оставили следи личности и събития, които са част от самата история на България и на българската култура.

От Кирил и Методий през IX век до Капитан Петко войвода, българите-гарибалдийци и Пенчо Славейков — българската следа в Рим е необичайно богата.

---

🇧🇬 Св. Кирил и Св. Методий — началото на българската следа

Историята започва през 867 г., когато братята Кирил и Методий пристигат в Рим.

Те носят със себе си славянските богослужебни книги и търсят признание за използването на славянския език в християнското богослужение.

Папа Адриан II приема братята и според древната традиция освещава славянските книги. Този момент се превръща в един от най-важните епизоди в историята на славянската писменост.

⛪ Santa Maria Maggiore

Едно от местата, свързани с това събитие, е величествената Basilica di Santa Maria Maggiore.

Именно тук български посетител може да усети особено силно връзката между Рим и делото на Кирил и Методий.

---

🇧🇬 San Clemente — мястото, където почива Св. Кирил

Ако има едно място в Рим, което българин не бива да пропуска, това е Basilica di San Clemente.

Св. Кирил умира в Рим през 869 г. и е погребан в базиликата „Сан Клементе“. В подземната част на храма и днес се почита паметта му, а там се съхранява и част от мощите му.

Посещението е впечатляващо не само заради Кирил.

Базиликата е построена върху по-стари исторически пластове. Когато човек слиза надолу, сякаш преминава през вековете на самия Рим — от съвременната църква към по-старите археологически останки.

И някъде там, в сърцето на този древен град, е гробът на човека, чието дело променя културната история на славянския свят.

---

🇧🇬 Капитан Петко войвода — българинът на хълма Джаниколо

Много по-късно, през XIX век, в Рим се появява още една впечатляваща българска следа — Капитан Петко войвода.

На хълма Джаниколо (Gianicolo), едно от местата с най-красиви панорами към Рим, се издига неговият бюст-паметник.

Паметникът е открит през 2004 г., по повод 160-годишнината от рождението на войводата, и е дело на скулптора проф. Валентин Старчев.

Но мястото не е избрано случайно.

Капитан Петко войвода има връзка с Джузепе Гарибалди и с борбата за освобождението и обединението на Италия. Затова паметникът му е поставен именно на Джаниколо — сред паметниците на Гарибалди и неговите сподвижници.

Така един български революционер заема място редом до италианските герои на Рисорджименто.

---

🇧🇬 Българите-гарибалдийци

В непосредствена близост до паметника на Капитан Петко войвода се намира и паметна плоча, посветена на българите, участвали в гарибалдийските борби.

На нея е изписано:

„В памет на българите-гарибалдийци, които със себеотрицание и героизъм се биха за свободата, единението и независимостта на Италия. От признателна Италия.“

Това е един от най-интересните факти за българското присъствие в Италия.

Българската история тук не е само история на хора, дошли в Рим като посетители или изгнаници. Български доброволци са участвали и в самата борба за обединението на Италия.

Затова Джаниколо може да се нарече едно от местата, където българската и италианската история се срещат буквално на един хълм.

---

🇧🇬 Пенчо Славейков — българският поет в Рим

Българската следа в Рим не принадлежи само на революционери и духовници.

В края на 1911 г. в Рим пристигат Пенчо Славейков и Мара Белчева.

Те се установяват на Via Boncompagni, където живеят в пансион. На сградата днес има възпоменателна плоча, поставена през 1927 г.

Това е малка, но изключително лична българска следа в града.

Тук Славейков работи върху свои произведения, а Рим се превръща в последната голяма спирка от неговия живот преди заминаването му за Северна Италия.

---

🪑 Пенчо Славейков — следата му продължава в Италия

Важно е да се направи едно уточнение.

В Рим няма статуя на Пенчо Славейков. Там се намира паметната плоча на дома, в който е живял.

Паметници, свързани със Славейков, има в други части на Италия.

През 2007 г. негов паметник е поставен в двора на библиотеката в Брунате, край езерото Комо — мястото, където поетът умира през 1912 г.

Така историята на Славейков в Италия преминава от Рим към Северна Италия.

---

🇧🇬 Иван Вазов и българската култура

Българското културно присъствие в Рим продължава и след Освобождението.

Иван Вазов, патриархът на българската литература, също присъства в паметта на българската общност в Рим.

Тези културни следи показват, че връзката между България и Италия не е еднократна историческа среща, а продължава през поколенията.

---

🇧🇬 Българският културен институт

Днес тази връзка продължава чрез Българския културен институт в Рим.

Той представя българската култура в Италия чрез изложби, концерти, лекции и различни културни инициативи.

Така българското присъствие във Вечния град не е само спомен от миналото — то продължава и днес.

---

🏛️ А около тях е самият Рим

Най-красивото в този маршрут е, че българските места са вплетени в най-известните забележителности на Рим.

Докато търсите българските следи, можете да видите:

Траяновата колона — един от символите на античния Рим;

Римския форум — политическото сърце на древния град;

Колизеума — най-разпознаваемия символ на Рим;

Пантеона — едно от най-добре запазените антични здания;

Фонтана ди Треви — емблематичния фонтан в сърцето на града;

Пиаца Навона и Пиаца Венеция — две от най-красивите градски пространства.

А между тях се появяват и малките, почти скрити български следи.

---

🇧🇬 Българският Рим

Ако човек тръгне по следите на България в Рим, всъщност започва едно пътуване през повече от 1100 години история.

От Кирил и Методий, които идват в Рим със славянските книги…

до гроба на Св. Кирил в Сан Клементе…

до Капитан Петко войвода и българите-гарибалдийци на Джаниколо…

до Пенчо Славейков и Мара Белчева на Via Boncompagni…

и до съвременното българско културно присъствие.

Това са различни епохи, различни съдби и различни личности.

Но всички те оставят една и съща следа:

България има своя история и памет в Рим.

И може би затова следващия път, когато застанем пред Колизеума или се разходим по Via dei Fori Imperiali, си заслужава да погледнем малко по-внимателно.

Защото сред величествените паметници на Рим има и места, където можем да открием частица от самата България. 🇧🇬