старите българи
История на България- 20 основни периода
В миналото българите се хранят два-четири пъти през деня във или извън дома си. Когато са в къщата, винаги сядат до огнището на дървена или метална трапéза (синúя, софрá, паралúя), върху която поставят хляба, блюдата и посудата.
При хранене на открито, постилат тъкан месал или торба, които заменят трапезата.
Началото и краят на храненето са ясно маркирани и сакрализирани – повсеместно преди и след сядането на софрата всички си измиват ръцете и най-възрастният мъж или жена прочита молитва.Обикновено синията слага най-младата снаха.
Яденето се разсипва в една-две паници, оставяни пред мъжете.
Всеки от хранещите се има свое място и го заема по точно определен ред. Докато не седне най-възрастният, всички го изчакват прави. Сядането на стария и започването му да се храни е знак и за околните да направят същото. На места процесът на консумация приключва именно с нахранването на най-възрастния, а другаде младите могат да си дояждат.
Според Д. Маринов „додето софрата не се дигне, не бива никой да стане”.Около синията младите сядат на пода, понякога на възглавнички, а старите – на трикраки столчета.
Най-младата снаха прислужва; по време на храненето тя стои на едно коляно и обикновено остава почти гладна.
Всеки яде пред себе си, без да се присяга пред другите. Необходимостта от умереност проличава и от вярването, че е „грехота да се преяжда” (Троянско). „Чорбата кусат с метални лъжици, но в повечето случаи си служат с дървени лъжици.
По-гъстичките ястия се топят като се употребяват и вилици, но много често се топи направо с пръстите като с палеца си помагат и побутват непосредствено самото ястие, а ако е по-гъсто, като сирене например, дори бива попритискано с пръста към залъка” (Тутраканско).
За българина трапезата е сакрално място, на което се извършва свещенодействие, изразено чрез храненето.
Д. Маринов посочва, че тя „в песните се не нарича другояче освен ‘честна трапеза’.
Според преданието и вярването народно трапезата е най-стара от всичките покъщнини. На трапезата се покланят всички покъщнини. Трапезата да се прескочи голям грях е”. На нея не се извършват неприлични действия. За да не стане зарар (загуба) в къщата, всички стават от нея, след като се прекръстят.
Когато я поставят, веднага слагат хляб, сол и оцет и не я вдигат без хляб, за да не осиромашеят, срещу болести и загуби.
В Тутраканско и Троянско вярват, че сънуването на софра (или пълна софра), е на придобив, че когато се храни, човек трябва да седи близко до нея, за „да не мине дявола между него и софрата” и затова, срещу него, шмъркат с нос и тропат с дървени лъжици.На разположената близо до огнището свещена трапеза е невъзможно да се яде и пие с неприятел.
От нея и от храната й домашните не делят нито болния, нито ратаите и калфите.
Всички тези представи намират отчетливи прояви в института на гостоприемство като част от социалните отношения.
Автор: Мария Маркова Източник:Българска етнография Фотография: същият източник
старите българи
Колко от тези обичаи и порядки спазваме и днес? Може би основно това,че сядаме на една маса и споделяме храната си само с добронамереност.И днес белег за нещо общо са изразите”
На една маса сме сядали” или ” На масата ми е сядал”, когато свидетелстваме близост с даден човек,който ни е предал или разочаровал,обидил или излъгал по един или друг начин.
Този патриархален ред,когато се събираме на софрата,днес,уви,не се спазва.
А само,ако знаете колко порядък внася този обичай във всяко едно семейство!
Опитайте да внесете този ред в своето семейство поне с това – сядайте с чисти ръце да се храните и в приличен вид – от уважение към храната;
Всеки да си има свое място винаги и никой да не сяда на неговото,при никакви обстоятелства,
Благодарете за храната,че я има на масата ви преди да започнете да се храните и нека това да го прави главата на семейството.
Винаги на най- възрастният първо да се сервира и да се следва редът от най- големия до най – малкия.
Никой да не става от масата преди това да направи най – възрастният,главата на семейството,а за да стане някой, трябва да иска разрешение да го направи. Никой да не си играе с храната на масата. След като всички се нахранят,да благодарят на този,който я приготвя и сервира и да помогнат в раздигането на трапезата. Нека на масата винаги да има хляб,сол и пипер и оцет. С трохите от трапезата хранете птиците Вярвате или не,тези правила работят безотказно и днес.
Никога не е късно да започнете да ги спазвате още сега и да установите колко много им харесва на децата. Как помнят и да видите след време как те ще научат децата си на същите тези правила у дома.
Аз съм едно от тези деца,които бяха научени на точно тези порядки,въведени от моя баща,който много рядко участваше в моето възпитание,но в това отношение беше железен.
Колкото и да се бунтувах,когато бях вече уж голяма, и вътрешно всичко да ми кипеше,аз знаех,че няма как да роптая и да не следвам правилата,ако искам да съм на масата със семейството си.В моето семейство имаше железен,неписан закон за това как трябва да се държим ” на масата” и кое е приемливо,кое – не.
Масата като трапеза и място,което събира семейството и в делник,и в празник,беше на голяма почит у дома.” Масата не може да чака тебе – ти трябва да чакаш на масата” – казваше баща ми.
И като се каже точен час,закъснееш ли, нямаш очи да приседнеш и дори глас да се извиниш.
Това за мен вече майка с две бебета да успея да ги приготвя и на празник да бъдем в пълен състав, без закъснения, седнали прилично на трапезата,си беше истинско предизвикателство. И честно казано,повод за силно вътрешно негодувание …
Същите правила аз, бунтарката, пренесох и в моето семейство,а днес осъзнавам,че те просто са ми в кръвта. И то благодарение на моите родители. Днес за жалост,все по- малко семейства се събират да се хранят заедно ,дори и един път седмично.
И не ни е виновно времето,не А този стар български обичай е толкова сакрален. Защото събира в себе си толкова много изконни ценности – принадлежност,семейна общност,ред. Също порядък, почит и признателност и към Майката – земя,и към Бащата – небе!
Лилия Бонева – Родов терапевт
