105 години
„Умът не остарява“: На 105 години философът и писател Ким Хьонг-сок продължава да преподава изкуството да живееш
Най-възрастният мъж-автор в света Ким Хьонг-сок споделя вековна мъдрост в най-новата си книга
Ким Хьонг-сок, почетен професор по философия в Университета Йонсе и най-възрастният мъж-автор в света, признат от „Гинес“, говори по време на пресконференция в Сеул на 12 ноември.
Кога човек остарява? Само когато позволи на мисълта „Сега вече съм стар“ да го завладее. Самият ум не остарява, казва Ким Хьонг-сок – най-възрастният жив автор в света.
Роден на 6 юли 1920 г., Ким, който навърши 105 години тази година, е живял достатъчно дълго, за да види как литературното му наследство се превръща в световен рекорд.
Миналата година „Гинес“ призна почетния професор от Йонсе за най-възрастния мъж-автор в света за книгата му „Ким Хьонг-сок: 100 години мъдрост“, като потвърди възрастта му – 103 години и 251 дни към момента на излизане на изданието.
На пресконференция миналата седмица той пристигна с нова книга в ръка, с което на практика подобри собствения си рекорд.
Последната му книга, „Ким Хьонг-сок: Сто години наследство“, размишлява върху това какво означава да бъдеш човек през век на сътресения.
„Книгата, която публикувах миналата година, беше написана основно за читатели над 50“, каза Ким. „Но издателят ми каза, че много хора на около 30 години също я четат. Затова този път се постарах да включа и неща, които младите биха намерили значими.“
„Като погледна назад, най-важно е усилието да култивираш себе си“, добави той. „Животът е за това – да развиваш сърцето си.“
Ким говореше спокойно и меко, докато проследяваше дългата дъга на живота си. Като дете бил болнав; майка му се молела да доживее 20 години. Сега, след стоте си години, той остава активен в телевизията, в лекции и в писането, което прави най-често задавания му въпрос напълно предвидим: Каква е тайната на дълголетието му?
Той отбелязва общи черти между седем свои приятели, също достигнали 100 години: „Не говореха лошо за другите и не губеха самообладание. Критикуването и избухването са признак на емоционална слабост.“
„Ако трябва да дам съвет, той би бил това: останете млади по сърце, дръжте здрава вяра и живейте без отчаяние.“
Животът на Ким отразява сътресенията в модерната корейска история.
Роден в Ънсан, Северна Пхьонан, под японска окупация, израснал в Сонсан-ри, окръг Дедонг; вдъхновяван от проповедите на бореца за независимост Ан Чанг-хо; учил редом с поета Юн Донг-джу; дори бил съученик в началното училище с бъдещия лидер на Северна Корея Ким Ир-сен, с когото споделял закуска след Освобождението. Бяга от Севера през 1947 г., преподава в средно и гимназиално училище, а през 1954 г. се присъединява към философския факултет на университет Йонсе, където преподава 31 години.
След като е преживял почти всички възможни видове общества, той стига до едно заключение: обществата, които защитават свободата, в крайна сметка надделяват.
„Изживях една четвърт от живота си под японско управление. Тогава почувствах, че ако не живееш в собствената си страна, нямаш нищо – нито надежда. След освобождението осъзнах, че ако не изградим истинска държава, животът няма да има смисъл. Мечтата ми беше да възпитам ученици, по-добри от мен, и с тях да създадем здрава нация.“
Попитан за изкуствения интелект, Ким отправи хуманистично предупреждение.
„В природните науки или инженерството въпросът има един верен отговор. Там ИИ може да помогне. В социалните науки има няколко възможни отговора и обществото трябва да реши кой е разумен. Но в изкуствата и хуманитаристиката никога няма един-единствен правилен отговор.“
Следователно ИИ трябва да остане инструмент. „Ако запазим три неща – да различаваме истината от лъжата, да разпознаваме доброто и злото чрез съвестта и да помним, че човекът е целта – ще бъдем добре.“
В книгата си той пише за надеждата – да посадиш ябълково дърво, дори ако светът свършва утре, както призовава Спиноза. Затова продължава да изнася лекции, да пише колонки и да публикува книги, дори след стотния си рожден ден. Образованието, вярва той, е мястото, където се крие надеждата за бъдещето.
„Имам ли още надежда?“ – пише той. „През последните сто години надеждата стоеше пред мен. Сега моето време наближава своя край. Но още по-голяма надежда остава за по-младото поколение на Корея, за моите ученици и за учениците на моите ученици. Моята надежда е за тях.“
